|
огъ̀вам се, -аш се, несв.; огъ̀на се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Извивам се във вид на дъга; превивам се. По върха клоните на тополата се огъваха и шумяха ‒ знак на лошо време. Йовков. Той клекна... и пое ранения си другар. Намести го на гърба си и като се огъваше под тежестта му, продължи. Д. Добревски. || Правя гъвкави движения, кърша се. Гледах я как посяга ту за туй, ту за онуй, как снагата ѝ се огъва и вие като фиданка. Йовков. || Подкосявам се. Коленете ни се огъват, ние едвам пристъпяме. Л. Стоянов. 2. Прен. Отстъпвам пред трудност, изпитания и под., проявявам безсилие, слабост. Никога и за нищо той не изклинчи и не се огъна. Г. Караславов. Огъвам се пред трудности.
|